Нашата работа

,

Как се променя полето за социална работа във време на пандемия?

Социалната работа по своята същност е носител на ресурс за справяне със социалната изолация. Какво се случва, когато тази изолация е наложен modus operandi? 

След избухването на пандемията от новия коронавирус, браншовите организации на специалисти от помагащите професии в различните държави по света започнаха да приканват членовете си да вземат необходимите предпазни мерки, за да защитят себе си и общностите, с които работят. 

Освен практическите мерки, свързанни с хигиенните предпазни действия, те посочват и необходимостта от това да се предприемат стъпки за превенция на психично-здравни проблеми — стрес, хроничен стрес, депресия, породени от конфликти в семейството, лишаване от достъп до ресурси, ограничения на свободи. Организирането на работата в режим на повишена натовареност, с нови, несигурни, често безвъзмездни условия на труд, предполага високи нива на стрес и тревожност.

Започнахме провеждането на анонимна анкета за специалисти от социалната сфера

Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца в Нов български университет, чиято мисия е професионализиране на услугите за деца и семейства, започна провеждането на анонимна анкета, за да проучи дали ситуацията у нас е аналогична. В анкетата участваха специалисти от социалната сфера: социални работници, специални педагози, логопеди, психолози, фамилни терапевти, учители, мениджъри и обучители, консултанти и супервизори.

Анкетата, която продължава да е активна, показа следните междинни резултати:

Доминира тревогата от това, дали специалистите ще успеят да запазят психическото здраве на себе си и другите, както и от липсата на достатъчно информация за предотвратяване на заразяването на деца и служители.

„Тревогите са многопластови — както по отношение на работата, така и по отношение на семейството, в ситуация на наложени крайни мерки на изолация….липсата на яснота, кога можем да сме сигурни в излизането от състоянието на пандемия, в световен мащаб, особено за ЕС, ме кара да се чувствам несигурна и депресивно…” (Експерт в областта на методическото предоставяне на социални услуги за деца и семейства, София)

“Сега работя с хора, с които има изградена доверителна връзка и това прави продължаващата работа по телефона възможна, но се опасявам, че това не може да е много дълго. Усеща се по отношението на клиентите.” (Консултант от областен град)

Извънредното положение е свързано с редица трудности

Сред трудностите, за които специалистите участници в анкетата споделят са: липса на консумативи; трудно ограничаване на свободното придвижване; липса на директен контакт; работата от дистанция за хора с епилепсия и интелектуален проблем; трудности в политиката на организацията, в която работят; съчетаването едновременно на лични и служеби роли и ангажименти на родител и служител. Предизвикателство за мнозина се оказва преминаването към онлайн форма на консултиране.

“Загубихме основният метод – обсъждане и подкрепа. Общуването във виртуалната среда ни лишава от много важни компоненти на общуването. Поне моето поколение не е готово за това, сякаш. За децата, които се нуждаят от външна регулация в поведението и терапия, ще бъде трудно.” (Супервизор)

“Скромният опит, който се наложи да придобия към настоящия момент, е свързан с напрегнатост, срочна динамичност на търсене на варианти за ефективна работа от домашна среда” (Експерт, работещ в услуги за деца и семейства)

Социални работници от услугите също така споделят, че ако преди световната пандемия са работили за социалната интеграция на цялото семейство и за обществена толерантност към децата със специални потребности, то сега на практика работят в условия на социална изолация и често прилагат основно кризисна интервенция.

“Изолацията се отразява негативно на психиката на всички. Изпитваме затруднения в доставката на предпазни средства и дезинфектанти. В случай на заболяване на персонал в резидентните услуги, нямаме обучени заместители.” (Мениджър на услуга за деца и семейства в областен град)

“Притеснявам се от евентуалната по-дълга продължителност на епидемията, тъй като потребителите на услугата имат нужда от контакти с външия свят.” (Мениджър в услуги за възрастни хора)

Добрите практики

Като добри практики анкетираните споделят всичко “свързано с коопериране, подпомагане и взаимопомощ между колеги” и безплатното споделяне на всякакви ресурси между специалисти от различни области. Много ЦНСТ работят на пълни обороти, въпреки че нямат предпазни средства. Служителите дават всичко от себе си, защото децата имат нужна от постоянни и по-организирани дейности, за да се намалява тревогата от затвореността и вируса. За учителите този период се оказва време на интензивно повишаване на квалификационните умения за дистанционна работа:

“Епидемията от Covid-19 ме накара да приложа на практика, наученото до сега в различните квалификационни курсове на обучение, които бях преминала до сега. Разучавах денонощно в рамките на няколко дни различни образователни платформи. Нашата досегашна подготовка не ми да ваше възможност да си помисля, че е време да приложа знанията в практическата си работа. Всички тези усилия смятам, че не са напразни, а дойде момента на съвременното технологично образование!” (Учител от София)

Сериозни въпроси към управлението на процеса

Въпроси, които бяха поставени от анкетираните:

  • Доколко се оценява риска, който социалните работници поемат при подкрепата, която те предоставят на нуждаещите се?
  • Има усещане за неяснота и объркване, кой какво може да прави и за кого?
  • Как са защитени работещите когато нямат възможност за работа от разтояние?
  • Как се гарантират човешки права от държавата в ситуация на криза?
  • По какъв начин ще бъде осигурена безопасността на ключовите социални работници и управителите в социалните услуги, при изпълнение на неотложните им функции?

Анкетата ще бъде отворена до края на април. Линк за участие в анкетата: https://www.surveymonkey.com/r/RGDF7JZ


Линкове с ресурси:

  1. Рубрика на сайта на ДАЗД за деца и възрастни, които имат нужда да зададат въпрос или да споделят своите емоции и тревоги свързан с непознатата и нова ситуация: https://sacp.government.bg/кризисни-въпроси
  2. Списък с контакти на психолози от Национален екип за предоставяне на психологическа подкрепа по време на кризи: https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSdqQQVeGPaZlp0FL9fLKVN8FW6W6tA-UZgA8d9P_ouQgKIh0g/viewform?fbclid=IwAR0ABOQheQX4EdV-q4EeOt0UHZ3710ErqWoZNlHHAoCZN74Ng_0COJp-XYE
  3. Домашен университет — канал на Нов български университет в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UCa-YjledUY4p8kA4nky7Sxg/featured
  4. Канал на Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца в YouTube: https://www.youtube.com/channel/UC_b9n05IgQmNXBUf2tQWInQ
  5. Безплатен онлайн курс по резилиънс (на английски език): https://golemanei.com/resilience/?fbclid=IwAR2Tsha1RWM7iIhCe-6ga28r3Oogw8FgKs3dI_kgh4Me-v0cxcx8BT5kXc0
  6. Internet Archive – НПО, предоставяща библиотека от безплатни книги, филми, софтуер, музика, уебстраници и др.:https://archive.org

    За заявка за консултиране и супервизия можете да се свържете с нас по имейл info@knowhowcentre.org, или да попълните електронния формуляр тук:

    Заявка за супервизия

    Моля, изчакайте.

    Благодаря, Вашата заявка е приета!


Translate »